Той я харесваше, тя му намигна, после го изненада и той вече беше влюбен.... а тя, тя искаше "просто да се забавлява". Той беше тъжен, написа и, че я обича, "Повече няма какво да и кажа..." Тя още не е отговорила...
Тя и той са много различни. Но в него имаше някаква топлота и тя я прие. Отдаде се изцяло на топлотата, която и липсваше и от която имаше нужда. А той внезапно замина. Тя още тъгува за него...
Той и тя се обичаха, но обстоятелствата ги разделиха. Той още я чака....
Тя го искаше, той също но не знаеше как да и го покаже. Тя се отегчи, сега е с друг. Той вече знае как да и го покаже и все още я харесва, даже повече от преди, на май е късно вече.....
Той е идиот, тя е с него защото го "обича" и така години наред. И колко тъжна изглежда тя....
Тя го вижда всеки ден, той си има приятелка... Все пак денят не е същият без неговата усмивка....
Той и тя искаха различни неща, ама толкова различни, че нямаше как да са заедно. Той май забрави вече какво точно искаше и просто е с нея.....
Тя вярваше, че те са заедно, че между тях има нещо истинско и силно. Той май и до днес не знае....
Той не беше много сигурен. Тя го искаше, а тя получаваше почти винаги това, което искаше и сега го получи. Той не само се влюби, той я заобича истиннски. Тя го напусна, искаше нещо ново, нещо силно и разтърсващо... Той още я обича.....

Полудявам ли когато съм без теб?
Полудявам ли - любов ли е се питам?
Полудявам и погубвам се без теб,
виждам твоите очи да ме изпиват.

Когато аз те искам тебе все те няма,
когато нещо искам, трябва да крещя,
защо ли трябва аз в салзи да съм обляна,
а ти над мен да властваш всеки божи ден.

Полудявам ли и кой ли ще ме спре?
Полудявам ли - от спомени треперя.
Полудявам и погубвам се без теб,
как ми липстваш, искам пак да те намеря!

die tauben gibt es; die träumer, die puppen
die töter gibt es; die tauben, die tauben;
dunst, dioxin und die tage; die tage
gibt es; die tage den tod; und die gedichte
gibt es; die gedichte, die tage, den tod